Аякс България, Футболен Клуб Аякс, Холандски Футбол, Легенди, AFC AJAX , AJAX

дата:20 март 2011 08:00, автор:mute

Щефан Ковач (на унгарски Ковач Ищван, в Румъния също така познат като Щефан Ковачи) се ражда на 2-ри октомври 1920 г. в Тимишоара, Румъния. С 15-те си шампионски титли Ковач е един от най-успешните футболни треньори в историята на играта. На първо място обаче етническият унгарец от Румъния ще се запомни с изключителния му успех начело на Аякс Амстердам в началото на 70-те години.
Кариера: Щефан Ковач постига първия си голям треньорски успех, предвождайки Стяуа Букурещ. В периода 1967- 1971 печели със Стяуа веднъж шампионата и 3 пъти купата на Румъния.
След това, през 1971, наследява Ринус Микелс начело на Аякс, като продължава и развива философията му за „тоталния футбол”. С Аякс постига 2 последователни купи на КЕШ съответно през 1971 и 1973 г. През 1972 печели и Интерконтиненталната Купа, както и първото издание на Европейската Суперкупа (1973). Освен това през 1972 извежда Аякс до дубъл: купа на Холандия+ шампионата, както и до следваща титла в шампионата през 1973.
След като напуска Аякс през 1973-та, е повикан от Френската Футболна Федерация да поеме юздите на националния отбор. Начело на Франция обаче не постига особени успехи. Връща се в Румъния, където става треньор на румънската национална селекция. По-късно бележи постижения и с Панатинайкос и Монако, с които печели купите на съответните страни през 1982 и 1987 г.
Футболът е пълен със забравени мъже, но малко от тях са така забравени като Ковач, на когото румънците отреждат 4-то място, след Мирча Луческо, Ангел Йорданеску и Ласло Болони, ако ги попиташ кой е най-великият им треньор за всички времена. Може би е съвсем естествено, щом се говори за тотален футбол, да се помнят родоначалниците Ринус Микелс и Йохан Кройф, но точно Щефан Ковач е този, който довежда Аякс до 2 от 3-те купи на КЕШ, които отборът печели между 1971 и 1973 година.
Когато Микелс отива в Барселона, Аякс изготвя списък с 15 имена, които да го заместят начело на Аякс. Накрая се спират на най-евтиния вариант- Ковач извежда Стяуа Букурещ до титла на лигата и 3 румънски купи в предишните 4 години, а като играч прекарва и известно време в белгийския Шарлроа. В Холандия обаче той далеч не е известен и пристигането му се приема със смесица от объркване и скептицизъм. И самият той не може да повярва на късмета си като се говори, че си купува билет за връщане Амстердам- Букурещ, защото не мисли, че ще остане задълго в Ниската Земя.
„Колко дълги коси да носим?” го бил питал един играч още в началото, под влиянието на предишните строги дни при Микелс. „Назначили са ме за треньор, а не за фризьор”, отговорил Ковач. След няколко минути, докато стоял на тъч-линията, една топка изсвистяла покрай него, на височината на коляното му. С едно движение я уловил и мигновено я върнал. Така минал техническия тест, но въпросите за темперамента му така и си останали неразрешени.
„Ковач беше добър треньор”, казва Г. Мюрен, играч на Аякс в средата на терена, „обаче беше прекалено мил. Микелс беше по- големият професионалист. Той беше много стриктен, държеше се с всеки на едно и също равнище. Първата година с Ковач играхме дори по-добре, защото бяхме добри футболисти, на които беше дадена свобода. Но след това дисциплината изчезна и всичко свърши, нямахме същия дух. Можехме да бъдем завинаги шампиони на Европа, ако бяхме останали заедно!”
Е, може би е така. Или може би евентуалната дезинтеграция на отбора се обяснява с емоционалната му настройка. Не е трудно да се забележат близки отношения между различни играчи, пораждащи недоволство, които може би обясняват необичайно конфликтната атмосфера тогава в съблекалнята на Аякс. Други все пак смятат, че отпускането на юздите е било необходимост след суровостта на Микелс. „На играчите им беше писнало от твърдостта и дисциплината на Микелс”, твърди Джони Реп. (Този модел впрочем не е рядко срещано явление. Най-великият период на успехи при Ливърпул например идва, когато благият Боб Пейсли заменя доста по- суровия и рязък Бил Шенкли.)
Аякс играе почти със сигурност най-красивия за окото футбол точно при Ковач, и въпреки това сякаш не успява да убеди ръководството в това. През април 1972, след като Аякс прави равен мач без голове срещу Бенфика, и с това затвърждава позициите си по пътя за финала на КЕШ, членовете на борда на Аякс се събират на извънредно заседание и решават да уволнят треньора. По същото време отборът е на 1-во място в лигата с 5 точки преднина, току-що е разбил Фейенорд с 5: 1 в Ротердам и е достигнал финала за купата на Холандия. Една от причините обаче за това решение са постоянните слухове за лоша дисциплина в отбора, а също и с асистент- треньора Хан Грийзенхаут, както и с доктора на отбора Джон Ролинк, довели борда до мисълта, че Ковач е загубил известен контрол.
Вярно или не, по всичко изглежда, че играчите се наслаждават на свободата си. Разбунтували се срещу решението на ръководството и Ковач останал. „Резултатите показват, че Ковач не е сбъркал!!”казва Кройф. “Нашият отбор беше готов да участва във взимането на решения”. Резултатът: отборът може и да не впечатлява с играта си на полуфинала срещу Бенфика, но победата с 2: 0 над Интер на финала, където Кройф, отбелязва 2 гола, утвърждава надмощието на методa на Аякс и заковава нов пирон в ковчега на старата школа катеначо.
Следващата година, след като отново печели КЕШ, Аякс става първият отбор след Реал Мадрид, постигнал хеттрик от титли. Впрочем, след като разбива Байерн Мюнхен на четвъртфинала, точно Реал Мадрид е тимът, който губи от Аякс на полуфинала. Общият резултат от 3:1 трудно може да онагледи превъзходството на червено-белите. „Това беше мигът, в който Аякс и Реал Мадрид си смениха позициите”, казва Герд Мюрен, „Преди това винаги се говореше за големия Реал Мадрид и малкия Аякс. Когато ме видяха да правя това, балансът се промени.” (Става въпрос за момент на арогантност и радост от страна на Мюрен на „Бернабео”, който представя в сбит вид настройката на Аякс при Ковач). Ковач им дава свобода, но със сигурност не е наивник по отношение властта на играчите. Разбират се много с Кройф, но не е подчинен на него. Говори се, че веднъж, когато преди мач Кройф се оплаква от болки в коляното, Ковач, познавайки репутацията на капитана, че доста обича парите, изважда банкнота от 1000 гулдена и разтрива с нея болното място. С усмивка Йохан се съгласява, че вече му е по-добре и после играе без никакви признаци на болка.
Въпреки това, Ковач не е достатъчно суров. Докато под овехтялата жилетка на Пейсли се крие безпощаден характер, изглежда, че Ковач е твърде мек, щом не успява да обуздае Кройф, когато той става все по- популярен през този втори сезон. Реп обвинява Ковач, че не имал „смелостта” да го предложи на мястото на Сяаак Суарт, докато Кройф не е дал съгласието си, а и другите играчи се ядосвали на влиянието на Кройф тогава.
Ковач напуска след тази втора европейска купа, за да стане мениджър на Франция и, когато неговият заместник Джордж Кнобел поставил въпроса кой би трябвало да е капитан на Аякс през сезона 1973-1974-та, Кройф бил сменен от Пит Кайзер. В последствие Йохан играе само още 2 мача за Аякс преди да се присъедини към Барселона. Отборът бързо се дезинтегрирал и Кнобел бил уволнен през 1974-та, скоро след интервю в местен вестник, където обвинява играчите си, че само пиянстват и ходят по жени.
Кариерата на Ковач след това никога не достига тези висини. Постига само една победа за Франция в квалификациите за Европейското 1976-та и е сменен от Михел Идалго. Въпреки че начело на румънския национален отбор го извежда до ръба на квалификациите за Световното през 1982, завършва безславно, когато комунистическите власти нелепо го обвиняват, че нарочно е загубил мач срещу Унгария. „Трябва да приемем”, казва румънският треньор-ветеран Флорин Халагин, „че Аякс беше неговата опера! Беше един от най-красивите футболни спектакли, познавани дотогава!” Давайки на отбора свободата да достигне своите върхове, в същото време Ковач подготвя пътя и за неговото разпадане.

Превод:Цветелина Пaнчева

by www.ajax-bg.com @ 2008

ДОБАВИ ВРЪЗКА